Декларация за дължими данъци (образец 4001) се подава от предприятията и самоосигуряващите се лица, които са изплатили на физически лица доходи по извънтрудови правоотношения, наем или доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ и са удържали авансов данък върху тези доходи. Дължимите авансови данъци се декларират в НАП до края на месеца, следващ тримесечието, през което е изплатен доходът.

Декларация за дължими данъци (по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО) се представя в НАП и за окончателните данъци, удържани върху доходите на чуждестранни физически лица у нас (например върху възнаграждения за услуги, неустойки, обезщетения, стипендии за обучение в България, доходи от лихви и други). Формулярът се подава и за данъци при източника по Закона за корпоративното подоходно облагане, като например данъци върху дивидентите и ликвидационните дялове в полза на чужди фирми и местни юридически лица, които не са търговци, включително общините.

От НАП напомнят също, че предприятията и самоосигуряващите се лица-платци на доходи от наем или от управление и контрол, които се облагат с окончателен данък, начислени и/или изплатени в полза на лица, местни на друга държава-членка на Европейския съюз, също предоставят на НАП информация за тези доходи с декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО.

От 2018 г. предприятията-платци на доходи подават декларацията за дължими данъци (образец 4001) по чл. 55 от ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО само по електронен път. Това важи за тези декларации за дължими данъци, за които задължението за подаване възниква след 31 декември 2017 г.

За самоосигуряващите се лица-платци на доходи няма промяна в начина на подаване на формуляра, т.е. те могат да го представят в НАП, както по електронен път, така и на хартия.

Повече информация за попълване на декларациите и за плащане на дължимите данъци клиентите на НАП могат да получат на телефона за информация 0700 18 700 на цената на един разговор, на интернет страницата на агенцията или в офисите на приходната администрация.

Само седем документа са необходими за исканията, два от тях се осигуряват от непълнолетните

 За шестте месеца на годината Инспекцията по труда е издала с около 20% повече разрешения за работа на непълнолетни лица спрямо същия период на 2017 г. Дадените разрешения през 2018 г. са 3733 бр., от които 74 бр. са за лица, ненавършили 16 г. Отказите са 59 бр., пет от тях за ненавършили 16 г. За същия период на 2017 г. разрешенията са били 3124 бр. (46 бр. от тях са за ненавършили 16 г.), а отказите - 51 бр. (за ненавършили 16 г. също 5 бр.).

Като страна по различни международни договори, България е поела ангажимент да защитава децата от трудова експлоатация и да създаде специална закрила за непълнолетните работници, поради което е въведен и разрешителният режим при постъпването им на работа. Процедурата за издаване на разрешение е максимално облекчена. Искането се заявява от работодателя, който ще наема непълнолетното лице, на базата на едва 7 документа. Два от тях се осигуряват от търсещите работа – медицинско свидетелство за всички, а за лицата, които нямат 16 г. и работят в учебно време – план на учебните занятия. Дирекция „Инспекция по труда“ по седалище на местонахождението на работното място, където се подава искането, се произнася до 7 работни дни, но в повечето случаи и по-рано дори и в пика на подаване на исканията – около началото на лятната ваканция, когато в дирекциите с морски курорти на ден пристигат по повече от 100 бр.

Документите, които се изискват от работодателя, са длъжностна характеристика; резултати от оценката на риска, на който може да бъде изложено непълнолетното лице, ведно с протоколи от извършени измервания на факторите на работната среда; осигурени мерки за защита на здравето и безопасността на работещия; списък на необходимите лични предпазни средства (при необходимост). Всички тези документи работодателят трябва да притежава за всяко работно място, на което ще бъде назначен работник, независимо дали той е пълнолетен или непълнолетен, поради което не може да се твърди, че са административна тежест и затрудняват наемането на непълнолетни лица. Разликата е, че при наемане на непълнолетно лице те се представят преди започване на работа, а при постъпване на работа на пълнолетен работник – при проверка. Работодателят трябва да представи още медицинско заключение, че лицето под 18 г. е годно да извършва работата, за която кандидатства, от служба по трудова медицина, с каквато е длъжен по закон да има договор. 

Цялата процедура, както и формуляр за искане за разрешение за наемане на непълнолетно лице, е публикувана на сайта на ИА ГИТ, в рубриката „Административно обслужване“, подрубрика „Формуляри“. Исканията могат да се подават както по електронен път, така и на място в дирекциите „Инспекция по труда“ по местонахождение на работното място. ИА ГИТ напомня още, че при проверка работодателят ще трябва да докаже, че е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 2 от Кодекса на труда да информира непълнолетните и техните родители или настойници за възможните рискове при работа и предприетите мерки за минимизирането им.

Според Конвенция на МОТ, по която България е страна, детският труд е забранен до навършване на възрастта за задължително образование, но не по-малка от 15 г. Конституцията на Р България е определила задължително образование до 16 г., поради което под тази възраст разрешения се издават по изключение.

Във връзка с въвеждането на дуално обучение в България, Инспекцията по труда съдейства активно на работодателите, за да подпомогне процеса на учене чрез работа. Когато се установи, че заявените работни места, на които ще бъдат назначени учениците, създават опасност за тяхното физическо и психическо здраве, работодателите се консултират за промяната им с такива, които отговарят на законодателството. Поради тази причина почти няма откази на работодатели, решили да се включат в дуално обучение.

Освен разрешителен режим, законодателят е въвел още защити за труда непълнолетните лица. Техният работен ден е 7-часов. Забранено е те да полагат извънреден труд, както и нощен (от 22 ч. до 6 ч. за ненавършили 18 г. и от 20 ч. до 6 ч. за ненавършили 16 г.) Предвиденият за тях отпуск е удължен на 26 дни. Наемането на непълнолетни без разрешение от Инспекцията по труда е криминализирано деяние и контролните органи на Агенцията сигнализират прокуратурата. За първото полугодие на 2018 г. са подадени 7 такива сигнала до прокуратурата, а през 2017 г. те са били 6 бр.