Нови правила за работа в страните от Общността, страните по споразумението за Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария са в сила от 2017 г.

Главна инспекция по труда публикува на интернет страницата си минималните изисквания за труд и заплащане в страните от ЕС и страните по споразумението за Европейското икономическо пространство, с които трябва да се съобразяват работодатели, изпращащи работници и служители на работа в тези държави.  Информацията може да бъде намерена в рубриката „За работодатели и работещи“, подрубрика „Работа на български граждани в чужбина“ - http://www.gli.government.bg/page.php?c=56&d=2755.

От началото на 2017 г. в България действат нови правила, които целят по-добра защита на трудовите права на наши работници и служители, изпратени от български работодател на работа в страна от ЕС, страна по споразумението за Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария. Промените в Кодекса на труда са обнародвани в последния брой на Държавен вестник за 2016 г. - 105 бр. С тях в българското законодателство се транспонира Директива 2014/67/ЕС.  Наредбата  за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (НСРКИРСРПУ), издадена на базата на промените в КТ,  е обнародвана в бр. 2 на Държавен вестник от 2017 г.

Чрез промените вече се регламентира категорично, че осигуряването на поне минималното възнаграждение за приемащата държава се дължи от първия ден, в който работникът или служителят е започнал работа зад граница в рамките на предоставяне на услуги. Преди промените минималното възнаграждение за приемащата държава ставаше задължително при командироване за повече от 30 дни.

В Кодекса на труда са разграничени двете хипотези за работа в чужбина - командироване и изпращане от предприятие, което осигурява временна работа (ПОВР). При командироването работещият в чуждата държава остава под ръководството и контрола на работодателя си в България. За целта двете страни трябва да сключат споразумение за изменение на трудовия договор. В Наредбата са регламентирани задължителните клаузи в това споразумение за командироване. Необходимо е в него да бъдат договорени характерът и мястото на работа; времетраенето на изменението на трудовото правоотношение, чрез посочване на начална и крайна дата на командироването; размерът на трудовите възнаграждения с постоянен характер; условията за полагане на извънреден и нощен труд и размерът на заплащането му; продължителността на работния ден и седмица, на почивките - дневни, междудневна и седмична; дните на официални празници в приемащата държава, размерът на платения годишен отпуск; допълнителни финансови условия на командировката, свързани с разходите за настаняване, начините на пътуване и разходите за това; видът на транспортните средства и маршрута. Дните на пътуване, почивните и празничните дни се включват в срока на командироването.

Сключеното споразумение трябва да бъде на български език. Освен че информира командированото лице за условията, при които ще работи, документът ще му помогне при необходимост да защити правата си, тъй като работещите могат да претендират и пред ИА ГИТ, и в съда, само за писмено договорените условия. При командироване лицата трябва да внимават също дали предприятието, което ги командирова развива подобна дейност и в България. Сигнал за измама е, когато един работодател наема лица само за да ги командирова зад граница, без да развива идентична дейност у нас.

Когато лицата са изпратени от предприятие, осигуряващо временна работа, тогава те полагат труд под ръководството и управлението на предприятието - ползвател. ПОВР задължително трябва да има удостоверение за извършване на тази дейност. Регистърът с лицензираните предприятия, които осигуряват временна работа, е публичен и може да бъде видян на сайта на Агенцията по заетостта. За да бъде изпратено едно лице в предприятие - ползвател, то трябва да сключи трудов договор с ПОВР. В новата наредба са разписани специални изисквания към съдържанието на този вид трудовия договор. С него също трябва да се договорят размерът на основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер; условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размерът на заплащането им; продължителността на работния ден и на почивките; дните на официални празници в приемащата държава; размерът на платения годишен отпуск; други финансови условия, свързани с пътуване, настаняване и т.н. Преди да замине за чужбина на работника или служителя трябва да бъде връчен акт за изпращане.

Работодателите и предприятията, които осигуряват временна работа, които са командировали или изпратили работници и служители до влизането в сила на тази наредба, имат 30 дни, за да приведат трудовите правоотношения в съответствие с разпоредбите ѝ.

Новата нормативна уредба не важи при командироване в страните извън Европейския съюз, както и при служебни командировки, командироване за обучения, специализации, работни срещи, конференции и др. За тях важи досегашният ред за командироване, регламентиран в чл. 121 от Кодекса на труда.

В новата наредба се регламентира и редът за приемане на командировани или изпратени у нас работници и служители - граждани на държави от ЕС, държави - страни по споразумението за Европейското икономическо пространство и от Конфедерация Швейцария, както и от трети страни. При командироване или изпращане на работа на чужденци в България сред задълженията на чуждестранния работодател или предприятие, което осигурява временна работа, е да подаде специално заявление в Главна инспекция по труда. Заявлението е по утвърден в наредбата образец и предоставя данни за работодателя, командирования или изпратения работник или служител, за приемащото местно лице и др. То се подава преди започване на предоставяне на услугата.

ОЩЕ ИНФОРМАЦИЯ

Размерът на минималното трудово възнаграждение в различните държави от ЕС, страните по споразумението за Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария се определя по различен начин. Това може да става чрез законови или подзаконови нормативни актове, административни разпоредби, колективни трудови договори или арбитражни решения, приети за общоприложими в съответната държава. Следва да се отбележи, че в шест от държавите – членки на ЕС няма приети минимални трудови възнаграждения - Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Италия и Швеция. Повече информация относно минималните условия във всяка държава може да се намери на единните национални уебстраници на съответните държави, изградени на основание чл. 5 от Директива 2014/67/ЕС и с публикувани линкове: http://europa.eu/youreurope/citizens/national-contact-points/index_en.htm?topic=work&contacts=id-611492.

С новите разпоредби за командироването и изпращането на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги работодателят има задължение да запознава писмено лицата с условията на работа в приемащата държава, публикувани на единния официален уебсайт на съответната държава, не по-късно от един работен ден преди началната дата на командироването или постъпването му на работа в предприятието ползвател.

За заварените случаи срокът изтича в края на януари 

Неперсонифицирано дружество, в което участва съдружник, регистриран по ДДС, също трябва да се регистрира по закона, гласят последните промени в Закона за данък върху добавената стойност, които влязоха в сила от началото на годината. Това трябва да стане в 14-дневен срок от датата на договора за създаване на неперсонифицираното дружества, която се смята за дата на регистрация на дружеството по ЗДДС. Регистрацията се извършва с подаване на заявление за регистрация в компетентен офис на НАП или по електронен път с квалифициран електронен подпис.

Промените в законодателството гласят още, че за всички заварени случаи, има едномесечен срок, в който трябва да се подаде заявление за регистрация. Така всички неперсонифицирани дружества, които имат съдружник, регистриран по ЗДДС, трябва да подадат в НАП заявление за регистрация по закона до края на януари 2017 г. , като за тях за дата на регистрация се счита датата на връчване на акта за регистрация. По данни на НАП новата разпоредба ще засегне около 7000 заварени случаи на неперсонифицирани дружества в страната.

Неперсонифицираните дружества се регламентират от Закона за задълженията и договорите и представляват граждански дружества , създадени с договор между две или повече лица за обединяване на своята дейност и постигане на обща цел, т. е. за извършване на съвместна дейност.