Кодексът на труда (КТ) вменява на работодателя задължение да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасността за здравето и живота на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени (чл. 275 от КТ). Съгласно чл. 276, ал. 2 от КТ, министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването самостоятелно или съвместно утвърждават единни правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, които се прилагат във всички отрасли и дейности.
Отговорността на работодателя за осигуряване на безопасност и здраве при работа е регламентирана с разпоредбите на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ). Така например съгласно чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин, а на основание чл. 16, ал. 6 от същия закон всички разходи, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, са изцяло за сметка на работодателя.
От своя страна Законът за здравето (ЗЗ) регламентира, че при опасност от или при епидемично разпространение на заразни болести държавните и общински органи, физическите и юридическите лица оказват пълно съдействие на органите на държавния здравен контрол (чл. 63в).
Съгласно чл. 11 от ЗКПО разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон е предвидено друго.
От цитираните разпоредби на КТ, ЗЗБУТ и ЗЗ става ясно, че работодателите са задължени да извършват разходи, чрез които да се осигури надеждна диагностика на персонала, така че да се предотврати разпространяване на заразата. В този смисъл извършените от работодателите разходи за PCR или други тестове (например антиген тестове), чрез които се постигат целите на КТ, ЗЗБУТ и ЗЗ, се признават за данъчни цели на основание чл. 11 от ЗКПО, при условие че са спазени изискванията за документална обоснованост, предвидени в чл. 10 от същия закон – документирани са с първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
