„Средносрочната бюджетна прогноза представлява мотивите към проекта на Закон за бюджета и съдържа икономическите перспективи, фискалните цели, приоритетите и реформите в средносрочен план. Тя беше разработена в безпрецедентна ситуация, в която държавите по целия свят се борят с всички налични ресурси за ограничаване на пандемията. Спадът на икономическата активност и заетостта се отрази крайно неблагоприятно върху редица сектори в икономиката и се превърна в предизвикателство по отношение устойчивостта на публичните финанси.“ – това коментира министърът на финансите Кирил Ананиев. Той посочи, че в проекта на бюджет за следващата година има ясно изразени приоритети, като те са основно насочени към предприемането на мерки в отговор на разпространението на COVID-19, за което е заложен ресурс в размер над 3 млрд. лв. или 2,5 % от БВП. Тези средства са разпределени в подкрепа на домакинствата, на бизнеса, на органите на държавното управление, натоварени с дейности по овладяване на кризата, и за национално съфинансиране и това е причината министърът да нарича Бюджет 2021 антипандемичен. „Бюджет 2021 е балансиран между COVID мерките и потребността от реформи в отделните системи“, каза Кирил Ананиев.
Министър Ананиев уточни, че в проектобюджета е предвиден 5% буфер – бюджетите на институциите до декември 2021 г. ще се финансират с 95% от ресурса, който е равен на близо 640 млн. лв. и е предвиден да бъде използван в случай на форсмажорни обстоятелства в системата на здравеопазването. „Ако този ресурс не се наложи да бъде използван, той ще бъде пренасочен към финансиране на дефицита при съществуващ риск от надвишаването на определения лимит от 3,9%“, коментира той и допълни, че близо 2,5% от планирания дефицит е свързан с COVID-19 мерките.
„За първи път имаме нов голям приоритет и това е формирането на бюджетните взаимоотношения между държавата и общините – те се увеличават със 732 млн. лв., в т.ч. делегираните от държавата дейности, изравнителната субсидия, капиталовата субсидия, за зимно поддържане на пътищата, за увеличаване на заплатите в общинската администрация“, коментира той. В отговор на изразени опасения за увеличени социални разходи без потенциална обезпеченост Кирил Ананиев отговори: „Бюджетът е обвързан със средносрочна прогноза, в която е посочено как ще се развиват държавата и икономическите процеси през следващите години и през 2022 г. планираният дефицит е между 1,5 и 2%, в който са включени всички разходи. По този начин леко и постепенно се връщаме към предишните нива, за което ЕК ни хвали, че сме една от най-устойчивите във фискално отношение държави“.
„Мерките в подкрепа на бизнеса ще продължат да действат и през следващата година – намалената ставка на ДДС за определени стоки и услуги, мярката 60/40, подкрепата за артистите и туроператорите, програмите на Министерството на икономиката за малкия и средния бизнес, операциите на ББР. През следващата година няма да бъдат изоставени нито хората, нито бизнесът“, категоричен е той.
