В ДВ, бр. 98 от 09. 12. 2016 г. са обнародвани:
• Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г., като с преходни разпоредби са направени промени и в други нормативни актове, вкл.
– Кодекса за социално осигуряване и
– Кодекса на труда;
• Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г., като с преходни разпоредби са направени промени и в други нормативни актове, вкл. в Закона за здравното осигуряване;
• Закон за държавния бюджет на Република България за 2017 г., като с преходни разпоредби са направени промени и в други нормативни актове, вкл. в Закона за митниците,
Представяме обзор на направените промени в сила от 01. 01. 2017 г.
Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г.
С разпоредбите на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г. (ЗБДОО 2017 г.):
• са запазени нивата от 2016 г. по основните икономически дейности и групи професии, регламентирани в Приложение № 1 с приравняване на минимална работна заплата за 2017 г. – 460 лв. (поради което, както е посочено в Мотивите към проекто закона, осигурителните доходи по основните икономически дейности и групи професии нарастват средно с 2,6 на сто за 2017 г. в сравнение с 2016 г.) (чл. 9, ал. 1, т. 1);
• се запазва минималната и максималната граница (0,4 – 1,1 на сто) на осигурителната вноска за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ по групи основни икономически дейности съгласно Приложение № 2 (чл. 15);
• се увеличава диференцираният минимален месечен размер на осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход за 2015 г., съответно 460 лв., 500 лв., 550 лв. и 600 лв. (чл. 9, ал. 1, т. 2);
• се увеличава минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2015 г., както и за започналите дейност през 2016 и 2017 г. съответно 460 лв. (чл. 9, ал. 2). Този доход, както и досега, се ползва и от лицата извън посочените в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, за които осигурителният доход е обвързан с минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (чл. 9, ал. 3);
• се запазва минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – 300 лв. (чл. 9, ал. 1, т. 3);
• ce запазва максималният месечен размер на осигурителния доход – 2 600 лв. (чл. 9, ал. 1, т. 4).
• се запазва нулева вноска за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”, като максималният размер на обезщетението се запазва на 1200 лв. (чл. 16, ал. 1 и 2);
• се запазва минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 01. 01. 2017 г. на 161,38 лв., като от 01. 07. 2017 г. се увеличава на 165,25 лв. (чл. 10);
• се запазва минималният дневен размер на обезщетението за безработица – 7,20 лв. (чл. 12);
• се запазва размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст на 340 лв. (чл. 13);
• се запазва размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 540 лв. (чл. 14).
Промени в Кодекса за социално осигуряване
С § 3 от ПЗР на ЗБДОО за 2017 г. се правят промени и в Кодекса за социално осигуряване (КСО), като следва да се има предвид, че:
• се увеличава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” с 1 процентен пункт, от който:
– 0,56 за сметка на осигурителя и
– 0,44 за сметка на осигуреното лице (чл. 6, ал. 1, т. 4);
• се увеличава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ с 20 процентни пункта:
– 60,8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г. и
– 55,8 на сто за родените след 31 декември 1959 г. (чл. 6, ал. 1, т. 1, б. „б“ и т. 2, б. „б“)
• се запазва съотношенията между работодател и работник за останалите осигурителни рискове, като те остават съответно 60 към 40 на сто. За 2017 г. техните размери са, както следва:
– фонд „Общо заболяване и майчинство” – 3,5 на сто;
– фонд „Безработица” – 1,0 на сто;
– фонд „Трудова злополука и професионална болест” – от 0,4 до 1,1 – за сметка на работодателя (чл. 4а, ал. 3, т. 3, 4, 5 и чл. 6, ал. 1, т. 4, 5 и 6);
• ce запазват размерите и съотношенията между работодател и работник за вноските за:
– ДЗПО в УПФ, съответно 5 на сто в съотношение 2, 8 за сметка на работодателя на 2,2 за сметка на работника (чл. 157, ал. 1, т. 1, б. „в“ и ал. 3), както и
– за професионален пенсионен фонд – съответно 12 на сто – за лицата, работещи при условията на I категория труд и 7 на сто – за лицата, работещи при условията на II категория труд) (чл. 157, ал. 1, т. 2);
• се разширява обхватът на вноските върху социалните разходи (чл. 6, ал. 12) – вноските върху средствата за социални разходи са в размерите за всички осигурени социални рискове;
• се регламентира определяне на минималния осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време (чл. 6, ал. 17). Прецизирана е и разпоредбата относно определяне максималния осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време (чл. 6, ал. 16);
• се запазва периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при временна неработоспособност (18 календарни месеца) и безработица (24 месеца), бременност и раждане 24 календарни месеца (чл. 41, ал. 1 и чл. 49, ал. 1 и чл. 54б);
• се запазва периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при трудоустрояване поради бременност или кърмене или напреднал етап на лечение ин-витро – 24 месеца (чл. 48, ал. 2);
• се запазва периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни (чл. 50, ал. 1);
• се регламентира нов вид обезщетение за неизползване на отпуска за бременност и раждане (чл. 50а);
• се запазва режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО – първите три работни дни се изплащат от осигурителя в размер 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение, а от 4-тия ден на настъпване на неработоспособността – от ДОО.
С § 3 от ПЗР на ЗБДОО за 2017 г. са направени промени и в други разпоредби на КСО.
Промени в Кодекса на труда
С 8 от ПЗР са направени допълнения на разпоредби на Кодекса на труда, свързани с възможности за ползване на различни видове отпуски при родители – осиновители или при настанено дете по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето (чл. 163, ал. 7 и 9 , 11, 12 и 15 – нови, ал. 13 – изм., чл. 167, ал. 1 – доп., ал. 2, 3 и 4 – нови, чл. 167а, ал. 2 – ред. поправка), в сила от 01. 06. 2017 г.
Виж Мотивите към проекта на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г.
Виж пълния текст на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г.
Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г.
Със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г. (ЗБНЗОК за 2017 г.) се запазва размерът на здравноосигурителната вноска – и през 2017 г. той е 8 на сто (чл. 2).
С § 11 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2017 г. са направени промени и в отделни разпоредби на Закона за здравното осигуряване (чл. 15, ал. 1, т. 5а – изм., чл. 20, ал. 1, т. 6 – изм., чл. 55, ал. 1 – изм., чл. 72, ал. 3 – изр. второ – изм.)
Промените са в сила от 01. 01. 2017 г.
Виж Мотивите към проекта на Закона за бюджета на Националната здравно осигурителна каса за 2017 г.
Закон за държавния бюджет на Република България за 2017 г.
С разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2017 г. (ЗДБРБ) се:
• увеличава размерът на общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна по чл. 209, ал. 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане – от 260 млн. лв. на 280 млн. лв. (чл. 57);
• увеличава минималният размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител по Закона за държавния служител – от 420 лв. на 460 лв. (чл. 59);
• запазва базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата по чл. 212, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, по чл. 177, ал. 2 и чл. 180, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, по чл. 22 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, по чл. 71, ал. 2 и чл. 73, ал. 2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, по чл. 64, ал. 3 от Закона за Националната служба за охрана и по чл. 64, ал. 2 и чл. 66, ал. 2 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ – 380 лв. (чл. 60);
• запазва размерът на средномесечният доход по чл. 4 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) на 400 лв. (чл. 61, ал.1);
• запазва размерът на месечните помощи за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца, както следва:
– за семейство с едно дете – 37 лв.;
– за семейство с две деца – 85 лв.;
– за семейство с три деца – 130 лв.;
– за семейство с четири деца – 140 лв., като за всяко следващо дете в семейството помощта за семейството расте с 20 лв. (чл. 61, ал. 2);
• запазва размерът на месечната помощ за отглеждане на близнаци по чл. 7, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца е 75 лв. (чл. 61, ал. 3);
• запазва размерът на месечната помощ за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца да се определя и изплаща в размера по ал. 2, т. 1. (чл. 61, ал. 4);
• запазва размерът на еднократната помощ при бременност по чл. 5а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца – 150 лв. (чл. 61, ал. 5);
• запазва размерът на еднократната помощ при раждане на живо дете по чл. 6, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца е, както следва:
– за първо дете – 250 лв.;
– за второ дете – 600 лв.;
– за трето дете – 300 лв.;
– за четвърто и всяко следващо дете – 200 лв. (чл. 61, ал. 6);
• запазва размерът на допълнителната еднократна помощ за дете с установени трайни увреждания 50 и над 50 на сто до навършване на 2-годишна възраст по чл. 6, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца – 100 лв. (чл. 61, ал. 7);
• размерът на еднократната помощ при осиновяване на дете по чл. 6б, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца се определя и изплаща в размера по ал. 6, т. 1 (чл. 61, ал. 8);
• запазва размерът на месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца – 100 лв. (чл. 61, ал. 9);
• запазва размерът на еднократната помощ за отглеждане на близнаци по чл. 6а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца – 1200 лв. за всяко дете (чл. 61, ал. 10);
• запазва се размерът на еднократната помощ за отглеждане на дете от майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, по чл. 8в, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца – 2880 лв. (чл. 61, ал. 11);
• диференцира и увеличава размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца, съответно от 240 лв. на:
– за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 930 лв.;
– за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 450 лв.;
– за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 350 лв. (чл. 61, ал. 12);
• регламентира размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца, съответно на:
– за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 490 лв.;
– за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 420 лв.;
– за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 350 лв. (чл. 61, ал. 13);
• запазва се размерът на обезщетенията по чл. 230, ал. 1 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България – 340 лв. (чл. 61, ал. 14);
• запазва максималният размер на държавните парични награди по чл. 3, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията както следва:
– за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 1 – до 700 лв.;
– за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 2 – до 700 лв.;
– за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 3 – до 5000 лв. (чл. 62);
• запазва максималният размер на присъдената издръжка, която се изплаща от държавата по чл. 152, ал. 1 от Семейния кодекс – 80 лв. (чл. 64);
• запазва механизма на отчисления при приключване на финансовата година за фонд „Резервен“ на акционерните дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала и дружествата, които те контролират (чл. 91).
• запазва задължението на държавните и общинските предприятия и едноличните търговски дружества с държавно, съответно с общинско, участие, отдали под наем предоставените им застроени или незастроени недвижими имоти, да дължат вноска в размер 50 на сто от получения наем в републиканския бюджет, а общинските – в общинския бюджет (чл. 92).
Промени в Закона за митниците
С 10 от ПЗР са направени промени и в четири разпоредби на Закона за митниците:
• чл. 14 – изм. – относно обхвата на приходите, на които Агенция „Митници“ е администратор;
• чл. 16, ал. 1, т. 3а – изм. (думите „и притежаващи акредитация от компетентни международни организации“ се заличават) относно правомощията на митническите органи;
• чл. 16з, ал. 1 – изм. (думите „и притежаващо акредитация от компетентни международни организации“ се заличават), ал. 2, т. 5 – нова, ал. 3, т. 8 – нова – относно разрешение за Сертификати за непреференциален произход на стоките;
• чл. 240, ал. 2 – изм. -относно сумите, постъпили от реализацията на изоставени и отнети в полза на държавата стоки.
